Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2009 11:33 - За момчето и бабата
Автор: 111 Категория: Политика   
Прочетен: 1424 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.10.2011 19:06


Бабата беше отгледала момчето. Беше му дала цялата си обич и момчето и отвръщаше със обич.
Живота му се стече зле. Обърка се. Момчето не беше тъпанар, опитваше се да промени нещата. Полагаше нечовешки усилия да успее. В целия водовъртеж на кофти събития нараняваше и най-близките си хора. Съсипваше ги. Осъзнаваше го и го болеше.
В периодите си на пропадане губеше приятели, но пазеше бабата. Тя беше единствената, която не беше излъгал, измамил, изпържил. Не защото не можеше да я излъже и да и вземе пенсията, а защото я обичаше. Тя беше пристанището, в което можеше да отдъхне за малко. Тя беше човекът, който въпреки всичките му изцепки го обичаше и той го знаеше.
Беше и обещавал най-искрено, че ще оправи нещата и наистина се опитваше да го направи. Не успяваше, затъваше все по-дълбоко в лайната и дори спря да споделя с нея проблемите си, за да не я наранява. Мислеше си, че тя не забелязва. Искаше му се да е така. И един ден, когато за пореден път в окаяно състояние отиде при нея за да си отдъхне  -  видя  телевизор. Престана да мисли, виждаше само 100те лева, които ще получи в заложната къща за него. Взе го и се измъкна.
Знаеше, че затваря последната отворена врата.
А бабата беше обидена и огорчена. Телевизорът не беше неин. Търпя ругатни,обиди и продължи да го обича. Чудеше се как да го извади от кашата и реши да го накаже. До този момент само тя не го беше съдила.
Бабата знаеше, че все още има власт над момчето. Реши да се държи резервирано  и да не разговаря с него докато не се промени.
Така или иначе момчето влезе в затвора зa една година.
При всяко свиждане питаше за нея, питаше дали ще му прости, нощем се молеше за прошката.
Направи всичко за да покаже, че се променя. Съзнаваше, че я е наранил ужасно. Реши да й се обади. От затвора. О Т  З А Т В О Р А! Не беше лесно да го извоюва. Най-много от всичко искаше тя да го посети в затвора. Това му струваше много. Звънна й с най-искреното желание да й се извини и помоли за прошка.
Тя вдигна телефона. Не знаеше какво да му каже и не прие извинението му.
Той й написа писмо.
Тя не му отговори.
Болеше го, но нямаше как. Трябваше да живее с болката.
От тук нататък и двамата не знаеха как да постъпят.
Той излезе от затвора, но не отиде при нея, а много му се искаше. Вече не беше сигурен, че ще го приеме.
Тя непрекъснато питаше за него, но не му се обади, макар да жадуваше да го види.

Една нелепа катастрофа и момчето си отиде завинаги. 

Бабата пропусна своя шанс да прости. Сега тя всяка неделя ходи на гроба му и плаче. Плаче за пропуснатите мигове с момчето, а беше нужно само веднъж да отиде на свиждане в затвора. Може би това щеше да е и шансът на момчето.

Затова прости, когато имаш шанса да го направиш, а не когато ти се струва, че е правилно.


Тагове:   момчето,   прошка,


Гласувай:
1



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 111
Категория: Политика
Прочетен: 80910
Постинги: 25
Коментари: 89
Гласове: 147
Архив